Партньорство за устойчиво развитие и активно гражданство
Финалното събитие по проект „Зелено бъдеще“, бе проведено в сградата на Стопански факултет на Софийски университет на 21 октомври от Фондация „Каузи. Събитието се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община - Програма “Европа” 2025.
Над 70 участници – младежи, студенти, преподаватели, представители на финансиращата програма и организации, ангажирани с темите на устойчивото развитие присъстваха на събитието. То се превърна в платформа за обмяна на знания, опит и вдъхновение, в която партньорите и всеки панел логично надграждаха темата за устойчивото мислене и отговорното поведение в съвременното общество.
Откриване и контекст на инициативата
Официалното откриване беше направено от Биляна Камбурова, изпълнителен директор на Фондация „Каузи“, която представи дейността на организацията и ключови проекти, реализирани по програма „Европа“. Тя очерта контекста, в който проектът „Зелено бъдеще“ се вписва като естествено продължение на усилията за насърчаване на гражданското участие и екологичното образование по които организацията работи дългогодишно в партньорство с академичната институция.
Представяне на целите и резултатите на проекта
Във втората част на програмата бяха представени резултатите от проекта, насочени към изменението на климата, появата на нови екологосъобразни професии и ролята на индивидуалните ежедневни избори. Участниците се запознаха със създадения информационен видеоклип по проекта и с наръчника с добри практики, който обединява теми като зелени работни места, младежко участие в градските процеси, устойчиво управление и образователни ресурси за осъзнати потребителски решения.
Връзка между икономика и устойчивост - Фондация „ФЕБ“ и Стопански факултет
Особено значим акцент в дневния ред бе участието на Никола Димитров представител на Фондация „ФЕБ“, представляваща партньора по проекта – Стопанския факултет на Софийския университет. Димитров запозна публиката с платформата EthiCitizen, която насърчава устойчиви навици на живот и активира общности в подкрепа на зелени политики и отговорно потребление. Този панел имаше ключова роля в събитието, тъй като осъществи връзката между икономическата наука, социалната отговорност и екологичната перспектива – трите основни измерения на устойчивото развитие.
Силата на личния избор
Един от важните моменти в събитието бе участието и презентацията на Боян Захариев представител на партньора Стопански факултет на СУ . Захариев е част от Учебно-научна лаборатория ESG Lab, ръководител на проекти и съавтор на „Барометър устойчиви потребители “ 2025. Той разви темата за отговорното потребление като ключов елемент от Целите за устойчиво развитие (ЦУР). Неговото участие подчерта взаимната обвързаност между икономиката, образованието и екологичното съзнание, като насърчи младите хора да осмислят ефекта на своите лични решения – от избора на храна и дрехи до използването на ресурси и управление на отпадъци. Захариев не само представи теоретични аспекти, но и включи участниците в дискусия чрез примери за кръгова икономика и устойчиви практики, което превърна панела в истинска лаборатория на идеи.
Представяне на платформата „Green Jobs Career“ и зелените професии
В следващата част на програмата Биляна Камбурова представи обновената онлайн платформа www.greenjobscareer.eu, съдържаща видеа, научно-образователни статии и ресурси, свързани със зелените професии. Темата за зелената икономика и новите професионални възможности, които произтичат от прехода към устойчиви практики, бе логично продължение на предходните панели. Представените връзки между възобновяема енергия, биоразнообразие, зелено земеделие и устойчив транспорт откроиха идеята, че екологичната трансформация е възможна само чрез образование и колективно усилие.
Добри практики и гражданска активност
В заключителния панел бяха представени конкретни добри примери от наръчника – компании и инициативи, които успешно прилагат устойчиви модели: „Насекомо“, „Багри“, „Спарк“, както и международни примери за иновативни екопродукти. Тези представяния демонстрираха реалните измерения на зелената икономика и вдъхновиха участниците да пренесат наученото в собствения си живот.
Темата за активното гражданство бе доразвита чрез примери като концепцията „Зелен ринг“ и фестивала „Реките на София“, които показват как градската среда може да се промени чрез участие и ангажираност.
Общи усилия за общо бъдеще
Финалът на събитието – игра-дискусия, посветена на бъдещето на София – подчерта колективния дух на проекта. Младежите формулираха визии за следващото десетилетие: повече зелени площи, екологичен транспорт, активно доброволчество и информирано потребление.
Събитието показа, че всички участници – от неправителствения сектор и академичните институции до младите хора – са обединени от общата мисия за устойчиво развитие. Фондация „ФЕБ“ и Боян Захариев се откроиха като мост между научната експертиза и практическото приложение на идеите за отговорно поведение. Проектът „Зелено бъдеще“ доказа, че устойчивото бъдеще не е просто цел, а резултат от сътрудничество, образование и лична ангажираност.
Снимки от събитието:



Проект “Зелено бъдеще: Иновативни и устойчиви решения за изграждане на по-добър свят” се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община - Програма “Европа” 2025 от фондация „Каузи“ в партньорство със Стопански факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“









В свят, в който климатичните и социалните предизвикателства изискват нови модели на мислене и действие, проект „Зелено бъдеще“ дава шанс на младите да бъдат двигатели на реална промяна.
Проект “Зелено бъдеще: Иновативни и устойчиви решения за изграждане на по-добър свят” се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община - Програма “Европа” 2025 от фондация „Каузи“ в партньорство със Стопански факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“
На 24 юни 2025 г. от 09:00 ч. в Стопански факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе заключителната конференция по проект „STEM ученическо предприемачество за устойчиво развитие“ (STUDentrepreneurs), финансиран по програма „Еразъм+“.

Проектът се финансира по програма „“Еразъм +“